Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
събота, 26 април 2008 г.
ПЪРВИ ОПИТ!
Много бих искал това нещо да проработи. Убеден съм, че е необходима дискусия за състоянието на ветеринарната медицина в България. Да видим какво ще се получи!
Необходима е дискусия? Ам’чи тя дискусията си върви, само че ... без участието на ветеринарните лекари. Влизайки за n-ти път в ролята на Мунчо, ще кажа, че съсловието ни е затънало дълбоко в блатото на редица заблуди. Без особено замисляне мога да изброя поне няколко: - заблудата че ние всички имаме някакви общи интереси – всъщност, нашите интереси са най-различни – и поради това трябва да забравим за сълзливи излияния в стил “Ветеринарно единство” и да започнем да гледаме на вътресъсловните взаимоотношения чисто прагматично; - заблудата, че критиките срещу НВМС са критики срещу ветеринарното съсловие – всъщност, на мен ми е крайно неприятно, когато (визирайки работещите в НВМС) употрябават израза “ветеринарите” – ние би трябвало да използваме всяка възможност, за да се демонстрира на обществеността, че ветеринарните чиновници са едно, ветеринарните лекари, дето работят – съвсем друго; - заблудата, че институцията “ветеринарен техник” ни помага – всички работещи ветеринарни лекари би трябвало (чисто прагматично) да се обединим около идеята за ликвидирането й (а на който му трябва помощник – да си взема за такъв когото си иска); - заблудата, че ветеринарната медицина е един справочник, в който на всяка съвкупност от дадености, отговаря едно единствено вярно заключение; - и т.н. – лесно би могло и да се продължи – нека тези колеги, на които това изброяване им се струва излишно, да обърнат внимание само с какъв пиетет се говори все още с повод и без повод за прословутата “Обществена ветеринарна медицина на Георги Павлов” – един злополучен експеримент, както се оказа, който ни вкара в задънена улица. Е да де, ама тези малоумници, които продължават да възхваляват въпросния модел, въпреки провала му, са водещите фигури в съсловието... Успех на блога! Макар че от това което написах сега, май дъха на стопроцентов песимизъм, ама аре ся – поне да се надяваме на по-добро, никой не може да ни забрани :-)
Публикации
1 коментар:
Необходима е дискусия? Ам’чи тя дискусията си върви, само че ... без участието на ветеринарните лекари.
Влизайки за n-ти път в ролята на Мунчо, ще кажа, че съсловието ни е затънало дълбоко в блатото на редица заблуди.
Без особено замисляне мога да изброя поне няколко:
- заблудата че ние всички имаме някакви общи интереси – всъщност, нашите интереси са най-различни – и поради това трябва да забравим за сълзливи излияния в стил “Ветеринарно единство” и да започнем да гледаме на вътресъсловните взаимоотношения чисто прагматично;
- заблудата, че критиките срещу НВМС са критики срещу ветеринарното съсловие – всъщност, на мен ми е крайно неприятно, когато (визирайки работещите в НВМС) употрябават израза “ветеринарите” – ние би трябвало да използваме всяка възможност, за да се демонстрира на обществеността, че ветеринарните чиновници са едно, ветеринарните лекари, дето работят – съвсем друго;
- заблудата, че институцията “ветеринарен техник” ни помага – всички работещи ветеринарни лекари би трябвало (чисто прагматично) да се обединим около идеята за ликвидирането й (а на който му трябва помощник – да си взема за такъв когото си иска);
- заблудата, че ветеринарната медицина е един справочник, в който на всяка съвкупност от дадености, отговаря едно единствено вярно заключение;
- и т.н. – лесно би могло и да се продължи – нека тези колеги, на които това изброяване им се струва излишно, да обърнат внимание само с какъв пиетет се говори все още с повод и без повод за прословутата “Обществена ветеринарна медицина на Георги Павлов” – един злополучен експеримент, както се оказа, който ни вкара в задънена улица. Е да де, ама тези малоумници, които продължават да възхваляват въпросния модел, въпреки провала му, са водещите фигури в съсловието...
Успех на блога! Макар че от това което написах сега, май дъха на стопроцентов песимизъм, ама аре ся – поне да се надяваме на по-добро, никой не може да ни забрани :-)
Публикуване на коментар