ЩУРАЦИ!

вторник, 12 юни 2012 г.

Преди второ четене на измененията във ветеринарния закон.

Предстои второ четене на измененията на ветеринарния закон. Моите изводи са два.

1. Ветеринарната професия не успя да се превърне в либерална/свободна професия. Саморегулирането отпада. Държавата затяга контрола върху съсловието. Похватът е парадоксален. Вдигайки капитала/членската маса, големият акционер поема контрола върху компанията като се превръща в мажоритарен собственик. Разширявайки обхвата на членството в съсловната организация, държавата получава мнозинство посредством армията от държавни чиновници с ветеринарни дипломи. По този начин държавата се държи като далавераджия-приватизатор, който купува 30% от някое държавно предприятие, след което вдига капитала и придобива дялове над 50%. Дори по-лошо, в случая с ветеринарната съсловна организация държавата не купува нищо, не притежава никакъв дял, а просто заграбва цялата организация по пладнешко-обирджийски начин - с голямата тояга на законодателството.

2. Държавата няма стратегия, няма визия за развитието на ветеринарната дейност (най-общо казано). Измененията се правят с определена "частна" цел, а не с идеята за някакъв прогрес. Ето пример. БВС играеше ролята на "veterinary statutory body" по определението на OIE. С отнемането на възможността съсловието само да определя правила на професионална етика и добри ветеринарни практики, съсловната организация се превръща в казионна организация. Което противоречи на стратегията на OIE. С промените в закона функциите на "veterinary statutory body" се поемат от държавата чрез министверството на земеделието. Което е абсурд...

Съсловието очевидно си заслужава съсловната организация. На такова съсловие, такава "автономна" съсловна организация.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Да отпадне регистрацията на ин витро ветеринарни диагностикуми

Това е работен вариант на мотивите, които предполагат, че няма да е зле, ако тази регистрация отпадне и в България, както е в цяла Европа.

" Регистрацията на ин-витро диагностикумите (IVD) за ветеринарната медицина, която е задължителна според ЗВД, затруднява изключително много диагностичния процес.

1. Процедурата е тромава и скъпа. По тази причина вносителите се ограничават при регистрирането само до IVD, с които участват в обществени поръчки (с единични изключения). Пазарът на IVD за ветеринарни цели в България е малък като обем, което автоматично прави неизгоден вноса на голям процент от тези продукти, които след заплащане на теаксите по регистрацията, се оскъпяват неимоверно много. Заплащането на таксите по регистрацията рефлектира с по-голяма сила върху бюджета поради калкулирането на тези такси в предлаганите от търговците цени при участие в обществени поръчки, т.е. оскъпяването им по тази причина не се компенсира от платените такси. В крайна сметка бюджета губи.
2. Тази процедура не гарантира присъствието на пазара на най-качествените продукти, което автоматично лишава животновъдството от качествена диганостика, а оттам – обществото от ефикасен контрол на заболяванията по животните и човека. При наличие на регистриран IVD никоя фирма не е заинтересована да предлага на пазара иновативни продукти.
3. Във Великобритания, Холандия, Белгия, Дания и Германия ветеринарните IVD не подлежат на регистрация. В останалите страни от ЕС вероятно също не е необходима подобна регистрация, но не сме търсили изрично потвърждение. Липсата на регистрация дава възможност за бърза реакция, качествена диагностика, иновативна услуга, което неминуемо води след себе си конкурентни предимства за животновъдния сектор. Затваряйки на практика пазара си на диагностикуми за най-новите постижения в тази област, България поставя животновъдния си сектор в неблагоприятно положение спрямо останалите европейски страни.
4. Идеята да се облекчи регистрацията на някои китове, които са регистрирани от референтните лаборатории на общността, не почива на реална законова основа. Няма нормативен документ на европейското право, който да вменява подобни задължения на референтните лаборатории на общността. Те не осъществяват подобна дейност, съответно не поддържат подобни регистри. Имаме отговори от 5 такива лаборатории в тозии дух. Един от отговорите дори смята, че подобна практика би била конфликт на интереси. На практика това облекчение няма да се състои.

Пълната отмяна на регистарционния режим на IVD за ветеринарни цели не би навредил по никакъв начин на ито един елемент от безопасността на потребителя. Има европейски регламенти, които задължават при официалния контрол да се използват IVD на точно определени производители. Това също прави процедурата по регистрация безсмислена. Таксите, които влизат в държавния бюджет по никакъв начин не подпомагат финансите на държавата, защото същата тази държава ги заплаща на търговеца, който ги калкулира в крайната цена при участие в обществена поръчка. С други думи, отмяната на регистрацията не би ощетила държавния бюджет, а напротив, би спестила пари на данъкоплатеца."

Дано да няма много правописни грешки!

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЗАКОН

Това, което ме касае мене, е процедурата за регистрация на ин витро диагностикумите за ветеринарни цели. Може би само в нашата мила родина (и никъде другаде в Европа!) има такъв режим, който е придружен със заплащане на такси. При незначителния като рамер пазар на диагностични услуги тази такса прави китовете непродаваеми. Това до какво води? Фирмите вносители регистрират, общо взето, само китове, с които участват на търгове за обществени поръчки. Осътаналите не са им интересни. Или изобщо не ги внасят, или ги внасят нелегално. Ако аз ползвам нерегистрирани продукти ще бъда глобен с 5 000 лева. А за да предлагам качествена услуга...

Министърът твърди, че облекчава режима като освобождава от необходимостта да се регистрират тези диагностикуми, които са регистрирани вече от CRS's (референтни лаборатории на общността за всеки вид заболяване). Пуснах писъмца до 5 от тези лаборатории със запитване дали имат задължение по някой регламент да регистрират и одобряват китове. И петте отговориха, че нямат такъв ангажимент и не поддържат регистър. Един от отговорите дори допълваше, че подобна дейност би представлявала конфликт на интереси с основната им дейност.

Какво излиза? Под формата на добронамерено облекчаване на един ненужен регистрационен режим всъщност нищо не се променя!

Некомпетентност? Просто популизъм? Ами не знам. Това, което знам е, че например във Великобритания и Холандия изобщо няма такъв регистрационен режим за ин витро ветеринарни диагностикуми. В Германия също няма подобно изискване, има някаква процедура по валидиране. При нас регистрацията изключително много оскъпява и затруднява използването на подобни диагностикуми. В крайна сметка всичко това рефлектира върху диагностичния процес, върху здравеопазването на животните, а оттам - върху общественото здраве.

Та моето предложение е този регистрационен режим да отпадне като ненужен и вреден за съществуването на конкурентноспособен животновъден сектор в нашата мила татковина!

сряда, 26 януари 2011 г.

ПАРАНОЯ ЛИ?

Един пример от живия живот.

По-миналата събота сутринта ми звъни колега на единия мобилен телефон. Да уточня, че ползвам две карти от един и същ мобилен оператор. Важен детайл. Та вдигам телефона и започваме да коментираме служебни ангажиметни. Така около 10 секунди. Зазвънява вторият ми телефон. Поглеждам и се изумявам - търси ме колегата, с когото в момента говоря! Звъни ми от същата карта, изписва ми се същия негов номер, с който говоря вече около 10 секунди! Звъни 3-4 пъти и спира. Разбира се, че съм шокиран. Няколко дена разправям на всеки срещнат случката с надежда някой да ми даде смислено и логично обяснение. Вчера реших да звънна на мобилния оператор. След няколко прехвърления от един на друг оператор накрая не успяха да ми дадат логично обяснение, но ми обещаха, че това ще се случва рядко!

Не знам какво да мисля. По конкретния случай. Иначе знам - писна ми от толкова много ченгета на високи постове. И едно от друго по-тъпи и ограничени! Гадно взе да става...

четвъртък, 6 януари 2011 г.

КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА С ТАЯ ДЪРЖАВА?!

"06.01.2011 г.
Европейското законодателство забранява държавата да плаща на частнопрактикуващите ветеринари "

Заглавие от сайта на Министерството на земеделието и храните. Как е възможно министър- ветеринарен лекар да мрази толкова силно колегите си?! С цената на всичко да съсипва съсловието! Защото това си е лъжа. Цитираният регламент, напротив, разрешава държавна помощ по отношение на болести по животни и растения и на нашествия от вредители. Нещо повече, тази помощ е "освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора". Т.е. не е необходимо да се иска разрешение, съвсем грубо казано. Още по-грубо казано тази помощ "не трябва да превишава 100 %", т.е. може да покрива ДО 100% разходите на земеделски производители за "компенсиране разходите на земеделски стопани по предотвратяване и унищожаване на болести по растения и животни или на нашествия от вредители, направени за медицински прегледи, изследвания и други скринингови мерки, закупуване и прилагане на ваксини, лекарства..."

И накрая, нещо направо брутално: "помощта се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не може да включва директни плащания на парични суми към производителите." Т.е.? Ами просто е - тези субсидии не се изплащат на земеделските производители, забранено е, а държавата поема разходите по тези услуги, т.е. заплаща на ветеринарните лекари за тяхната услуга, заплаща на екарисажите за унищожаване на трупове на умрели животни и т.н.

Какво се получава? Искаме да изравним субсидиите за фермерите от новоприетите страни със субсидиите на фермерите от старите страни-членки и в същото време ги лишаваме от други субсидии, за които дори не е необходимо да се иска специално разрешение!

Това ако не е ДЕМАГОГИЯ!

сряда, 29 декември 2010 г.

НАУКА И ПРАКТИКА

Как да имаме модерно и ефективно селско стопанство като нямаме модерна и ефективна селскостопанска наука?!

Направих си един експеримент. Пуснах едно търсене в PubMed, най-голямата база данни за биомедицински публикации. Ключовите думи бяха "swine", "veterinary", комбинирани съответно с "Denmark", "Spain" и "Bulgaria". Първите две страни-членки са водещи в областта на свиневъдството в Европа. Третата е ясна на всички. Резултатите да видим.

Първото търсене върна 1089 публикации, свързващи по някакъв начин Дания със свинския сектор. Второто търсене върна съответно 772 публикации. Третото, очаквано, върна 70 публикации.

Коментарът е кратък. Няма добре развит отрасъл без добре развит R&D съпътстващ сектор. Без значение кой финансира изследванията - дали държавата или частния сектор.

петък, 5 ноември 2010 г.

Антибиотици в пилешкото

Иска ми се една сутрин като се събудя да видя как момченцата и момиченцата в земеделското министерство са пораснали, спрели са да си игратя на кукли и на войници и просто са започнали да си вършат работата. Вярвам, че все някога ще се случи. Ако не при това правителство, то при някое следващо.

Дотогава обаче ще трябва да им се водим по детския акъл. Има Национална програма за мониторинг на остатъчните количества ветеринарномедицински препарати в храните от животински произход. Дълго и тромаво нещо, но би трябвало да го има и да си работи, да функционира. Тази програма трябва да гарантира, че рискът на трапезата ни да попадне пилешко месо, например с антибиотици, е минимален. Като слушам обаче министъра, започвам да се съмнявам. "По думите му има подадени сигнали за инжектиране на малки пилета с антибиотици, които са вредни за потребителите. Освен това се добавят вода и хормони за по-голямо тегло и по този начин се мамят потребителите. " Това е от сайта на министерството, цитат. Как така има подадени сигнали?! Как така "малки пилета" са инжектирани с антибиотик? Колко малки? Това забранено ли е? Щом са малки, докато пораснат този антибиотик няма ли да се "изчисти" от организъма? Нали с тази цел са определени карентни срокове. Как така се добавя вода?! Кога?! Не стига, че пилетата се поят с вода (!!!???), ами им се добавят и хормони! Какви хормони?!

Ако има работеща Програма за мониторинг и т.н., защо трябва някой си да подава сигнал, не трябва ли това да се установи при рутинното изпълнение на програмата? Да си мислим ли, че Програмата не работи?! Защо никой не подава сигнал например за това как екарисажите не извозват труповете на умрелите животни защото държавата е спряла да им плаща?

Защо постоянно ни занимават с глупости: утвърдени стандарти, инжектирани пилета, соя в подправките...??? Защо ли? Ами от глупост на глупост и - ей го, мандатът изтекъл успешно!