Един пример от живия живот.
По-миналата събота сутринта ми звъни колега на единия мобилен телефон. Да уточня, че ползвам две карти от един и същ мобилен оператор. Важен детайл. Та вдигам телефона и започваме да коментираме служебни ангажиметни. Така около 10 секунди. Зазвънява вторият ми телефон. Поглеждам и се изумявам - търси ме колегата, с когото в момента говоря! Звъни ми от същата карта, изписва ми се същия негов номер, с който говоря вече около 10 секунди! Звъни 3-4 пъти и спира. Разбира се, че съм шокиран. Няколко дена разправям на всеки срещнат случката с надежда някой да ми даде смислено и логично обяснение. Вчера реших да звънна на мобилния оператор. След няколко прехвърления от един на друг оператор накрая не успяха да ми дадат логично обяснение, но ми обещаха, че това ще се случва рядко!
Не знам какво да мисля. По конкретния случай. Иначе знам - писна ми от толкова много ченгета на високи постове. И едно от друго по-тъпи и ограничени! Гадно взе да става...
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
сряда, 26 януари 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Нека всички да звучим жизнерадостно като говорим по телефона - подслушват ни - нашето слово е важно за националната сигурност!
Публикуване на коментар