Преди второ четене на измененията във ветеринарния закон.

Предстои второ четене на измененията на ветеринарния закон. Моите изводи са два.

1. Ветеринарната професия не успя да се превърне в либерална/свободна професия. Саморегулирането отпада. Държавата затяга контрола върху съсловието. Похватът е парадоксален. Вдигайки капитала/членската маса, големият акционер поема контрола върху компанията като се превръща в мажоритарен собственик. Разширявайки обхвата на членството в съсловната организация, държавата получава мнозинство посредством армията от държавни чиновници с ветеринарни дипломи. По този начин държавата се държи като далавераджия-приватизатор, който купува 30% от някое държавно предприятие, след което вдига капитала и придобива дялове над 50%. Дори по-лошо, в случая с ветеринарната съсловна организация държавата не купува нищо, не притежава никакъв дял, а просто заграбва цялата организация по пладнешко-обирджийски начин - с голямата тояга на законодателството.

2. Държавата няма стратегия, няма визия за развитието на ветеринарната дейност (най-общо казано). Измененията се правят с определена "частна" цел, а не с идеята за някакъв прогрес. Ето пример. БВС играеше ролята на "veterinary statutory body" по определението на OIE. С отнемането на възможността съсловието само да определя правила на професионална етика и добри ветеринарни практики, съсловната организация се превръща в казионна организация. Което противоречи на стратегията на OIE. С промените в закона функциите на "veterinary statutory body" се поемат от държавата чрез министверството на земеделието. Което е абсурд...

Съсловието очевидно си заслужава съсловната организация. На такова съсловие, такава "автономна" съсловна организация.