ЩУРАЦИ!

вторник, 12 юни 2012 г.

Преди второ четене на измененията във ветеринарния закон.

Предстои второ четене на измененията на ветеринарния закон. Моите изводи са два.

1. Ветеринарната професия не успя да се превърне в либерална/свободна професия. Саморегулирането отпада. Държавата затяга контрола върху съсловието. Похватът е парадоксален. Вдигайки капитала/членската маса, големият акционер поема контрола върху компанията като се превръща в мажоритарен собственик. Разширявайки обхвата на членството в съсловната организация, държавата получава мнозинство посредством армията от държавни чиновници с ветеринарни дипломи. По този начин държавата се държи като далавераджия-приватизатор, който купува 30% от някое държавно предприятие, след което вдига капитала и придобива дялове над 50%. Дори по-лошо, в случая с ветеринарната съсловна организация държавата не купува нищо, не притежава никакъв дял, а просто заграбва цялата организация по пладнешко-обирджийски начин - с голямата тояга на законодателството.

2. Държавата няма стратегия, няма визия за развитието на ветеринарната дейност (най-общо казано). Измененията се правят с определена "частна" цел, а не с идеята за някакъв прогрес. Ето пример. БВС играеше ролята на "veterinary statutory body" по определението на OIE. С отнемането на възможността съсловието само да определя правила на професионална етика и добри ветеринарни практики, съсловната организация се превръща в казионна организация. Което противоречи на стратегията на OIE. С промените в закона функциите на "veterinary statutory body" се поемат от държавата чрез министверството на земеделието. Което е абсурд...

Съсловието очевидно си заслужава съсловната организация. На такова съсловие, такава "автономна" съсловна организация.

1 коментар:

Анонимен каза...

Така е. Съсловието само направи така, че да се стигне дотам...