Морална дилема

Не знам как да постъпя!

Преди няколко месеца един новоизлюпен началник ме помоли да му предоставя малко книги на метър за кабинета му! Знам, че звучи отвратително. Въпросният пич е, меко казано, скаран с английския. Но държи библиотеката му да е пълна с онези дебели и лъскави монографии, които всяват респект сред непосветените. В интерес на истината, тогава ми беше забавно. Докъде може да стигне човешката суета и глупост, мислех си и се подхилквах! Както са казали древните: "Не брадата прави философа!". Той има и брада - голям майтап! Тогава постъпих неморално. Направих компромис. Помогнах на посредствеността да изглежда солидно. Това е моята вина!

Въпросът е дали сега да си поискам книгите?! Казвам сега, защото сме в конфликт по друг повод. Мисля си, че ще е елементарно по този начин да се опитвам да го уязвя. Ще падна на неговото ниво, ще премина на неговия тротоар.

От друга страна, защо да продължавам с подкрепата си за парвенющината? Нали по този начин той изгражда образ, който не съответства на действителната му същност?! Чиста проба PR акция!

Не знам как да постъпя. Надявам се на мнения, ама като гледам как никой не ми чете глупостите...

:-)