Правилата на коректната игра в областта на международната търговия с животни и животински продукти изискват всяка страна да уведомява партньорите си за появата на определени опасни заболявания. Това става по конкретни механизми, които не са интересни в случая. Защото изобщо не се стига до тях. Имам някакви съмнения, че у нас някои неща се прикриват. Да допуснем, че е така. Какво печелим като спестяваме част от истината? Не знам. Спрях да пиша за няколко минути и се замислих, но не можах да открия и една полза за някого по веригата производител-търговец-консуматор. Понеже контролиращият чиновник се явява като паразитен придатък към естествената "хранителна верига" в човешкото общество, трябва ли да броим плюсовете за него като плюсове за обществото?! Едва ли! Защо тогава трябва да се съобразяваме с неговото спокойствие, защо ненарушаването на неговия рахатлък, на безметежното му съществуване, трябва да се приема като ествествено присъщ ангажимент на всички?! Защо, по дяволите, спокойствието на една вечна ветеринарно-чиновническа каста се превръща в свещена крава, а всеки, който го наруши, по тази логика, се превръща в еретик?! Какво говоря, не еретик, а направо предател на националните интереси. Ами така е, когато допускаме тези национални интереси да се сведат до интересите на една шепа безхаберни държавни служители.
Сигурно е прекалено рязко. Възможно е. Ама поне ми олекна! :-)
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
четвъртък, 5 юни 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
"...Защо, по дяволите, спокойствието на една вечна ветеринарно-чиновническа каста се превръща в свещена крава, а всеки, който го наруши, по тази логика, се превръща в еретик?! Какво говоря, не еретик, а направо предател на националните интереси. Ами така е, когато допускаме тези национални интереси да се сведат до интересите на една шепа безхаберни държавни служители.
Сигурно е прекалено рязко. Възможно е. Ама поне ми олекна! :-)"
Прощавайте за дългия цитат от автора на блога, ама направо ми се разтупка сърцето, като ги четох тези думи.
След единадесет и половина години, прекарани в едно некротично гнездо (ФВМ в ЛТУ) вече ми писна окончателно и си позволих да започна да наричам нещата с истинските им имена - и се превърнах в предател, изменник и др.под. Вярно е, че работещите там формално не са държавни служители, но не това е най-важното - в края на краищата, пак получават заплатата си от джоба на данъкоплатеца. А какво получава този данъкоплатец в замяна? Едни плиткоумни типове, некадърни за да се наложат на свободния пазар, са си присвоили правото да раздават дипломи за ветеринарни лекари. За всеки, запознат с това, какво представлява въпросната структура, подобни определения са съвсем естествени. На който му се струват прекалени - да заповяда - ще го заведа при професори и доценти, които сигурно си мислят, че Земята е плоска и се намира на гърба на три слона, стъпили върху огромна костенурка, която плава в Голямото море. Малцината стараещи се да си вършат работата както трябва членове на академичния състав, са изтикани в ъгъла - цялата власт се намира в ръцете на хора, за които имитацията и снишаването са начин на съществуване. Такива структури, като въпросния т.нар. факултет, НВМС, БВС и т.н. живеят по законите на мафията и в тях няма място за почтени хора - или ставаш като другите, или системата те изхвърля.
За щастие, в държавната система у нас има и нормални хора, които са наясно с нещата и които, вярвам, са готови да сложат край на имитациите на титулаваната ветеринарна безпросветност. От това ще имаме полза и всички ние (под "ние" в случая разбирам ветеринарните лекари, които работят - т.е. - изключвам цялата тази сган от мафиотските структури) - и като специалисти, и като данъкоплатци.
Може би е необходима малка илюстрация за това, какво означава понятието "обучение" по терминологията на титаните на родната ветеринарна медицина. Преди шест години ми тампосаха един доцент, чийто научни изследвания са в съвсем друга област и генетиката и развъждането за него бяха съвършено нова материя. И понеже не разбира за какво говори - лекциите му са едно четене от поставените върху шрайбпроектора плаки. Съответно - на изпита студентите трябва просто да възпроизведат написаното на плаките. И всички са щастливи и доволни. Е да де, ама сега същият този човек, на когото педи шест години обяснявах разликата между доминантни и рецесивни гени, изведнъж се оказа най-големият генетик на съсловието и ме се прави на пич. Не на мен. Аз съм висококвалифициран специалист. А за такива няма място в родните ветеринарни факултети.
Дано се намират още колеги като Андрей Куртенков.Цялото НВМС е за една голяма метла.Всичко продължава да е "стъкмъков".
До кога?
Публикуване на коментар