Не мога да намеря удачен превод на български на този израз! Тормозя се.
За сметка на това имаме един клиент, немска фирма, която произвежда храна за диви птички. За врабченца, славейчета, косове и други бюлбюлчета. Едни топки на основата на говежда мазнина, пшеница, слънчоглед и други зърна, красиво опаковани в зелени мрежички и след това по шест в целофан. Продукцията е само за износ - Финландия, Германия и т.н. Интересното е друго. Искат този продукт да бъде изследван за салмонела, див овес, вредители (разбирай насекоми) и афлатоксин (един микотоксин). Пак да повторя, това е храна за диви птици, които не са обект на човешка консумация! По никакъв начин не се създава риск за здравето и живота на човек. Биха могли да се засегнат някоя и друга гарга или сврака. Голям праз! Ама така разсъждаваме ние. Ето защо нямаме нормален превод на този прост израз от две думи: "ANIMAL WELFARE"!
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
четвъртък, 18 септември 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Те това е за животинското благоденствие. Хората разсъждават правилно, ние сме изкривените да си мислим че ако нямаме кяр да не вършим нищо.
Докторе, доколкото съм наясно този израз означава хуманно отношение към животните - казано най общо.
Но незнам каква е неговата връзка с изследването за салмонелоза?
Д-р Джамбазов, благодаря за коментара! Идеята ми е, че нашата и тяхната представа за animal welfare се различава значително. Те наистина се интересуват от добруването на животните и птиците, чувстват се отговорни. Ние просто отбиваме номера.
Думичката welfare аз не я превеждам и си я изписвам на български като уелфеър - тя няма български еквивалент и според мен ще проникне в нашия език, така както думите импийчмънт, праймтайм, гуверньор и много други, през последните години.
В основата на това понятие е представата за всеобщата свързаност, за световната хармония, която трябва да опазваме. Грубо казано - ние трябва да имаме съзнанието, че ако сега някъде в Китай някой яде мозъка на жива маймуна - нас това ни засяга. Знам че това звучи тъпо за българина - та той не се трогва нито от изсичането на вековните рилски гори, нито от унищожаването на уникалната странджанска природа - напротив - той се кефи, че си има модерни курорти. Но ние - ветеринарните лекари - нали сме уж образовани хора и би трябвало лека-полека да възприемаме този начин на мислене.
Публикуване на коментар