На първи август написах нещо за фермерите. Това, което ще споделя днес, не променя тогавашната ми позиция.
Симпатизирах на протестите. Продължавам да им симпатизирам, но вече съм доста скептичен. Разбирам, че някои от тях са поставени в тежко положение поради некадърността и безхаберието на администрацията. Има логика да изискват това, което други фермери в новоприсъединилите се страни получават. Но пък не разбирам друго...
Защо няма нито една мандра, която да е собственост на някакво сдружение на фермери? Във Великобритания например има множество такива сдружения, едно от тях е FIRST MILK. Около 2 600 фермери, обединени от желанието си да произвеждат качествено, ефективно и конкурентноспособно. Този интегриран бизнес, защото не е точно кооператив, произвежда над 16% от млякото във Великобритания. Притежава няколко млекопреработвателни предприятия. Повишава квалификацията на членовете си. И ред други инициативи. Това във Великобритания. Където една "двуфамилна" ферма с 290 крави се управлява и "върти" от двама братя и семействата им. Където 2 600 подобни на тях фермери са се обединили, за да получат по добра цена за продукта си, да намалят разходите си, да произвеждат стока с по-голяма добавена стойност, не просто сурово мляко. Това обединение е договорило по-ниски цени на електрическата енергия. Това обединение договори наскоро повишение на цената на сирената с 300 паунда на тон. Това обединение постоянно се стреми да повишава изкупната цена на суровотo мляко. Това обединение е пазарна сила. Само да спомена как при нас "патронът", който притежава 20-30 крави, може изобщо и да не влиза в обора, защото има един куп наемни работници. За каква ефективност да говорим?!
Защо няма нито един фуражен цех, собственост на сдружение на дребни/средни птицевъди? В Холандия доста над 50% от фуражите се произвеждат от подобни кооперативи.
Защо няма една кланица, транжорна, малко преработвателно цехче, което да е собственост на такъв кооператив в България? В резултат на кризата в свиневъдството, породена от високите цени на фуражите, в Дания около 1 000 свиневъди се обединиха и създадоха кланица! Това в Дания, където се помещава Danish Crown, най-големия месопреработвател в Европа. Преди да поискат субсидия от държавата, фермерите намериха начин да произвеждат по-ефективно. И въпреки минималната надница от 17-19 евро на час в Холандия, себестойността на свинското месо, произведено там, е с поне 20% по-ниска от себестойността на свинското месо, произведено в Полша.
Само повод за размисъл, нищо повече.
Публикации
1 коментар:
Аз не виждам противоречие между това ти писание и онова, което споменаваш в началото на постинга - те са за различни неща, като и двете са верни. Може би бих ти опонирал относно средния размер на стадата, който цитираш - това е пример за злоупотреба с (иначе верни) данни, понеже средният размер на стадата в млечното говедовъдсктво в ЕС-15 е 42 (с думи - четиридесет и две крави) - а това е размер, който според нашите икономисти би трябвало да е неефективен и да не носи печалба. Но то е друга тема.
А отговорите на въпросите, които поставяш, всъщност би трябвало да са ти добре известни. Те се коренят в особеностите, по които днешните едри фермери станаха такива. Насколо АУ-Пловдив направи "доктор хонорис кауза" един от тези, на които бяха подарявани цели свинекомплекси в зората на демокрацията. И оттогава нашето селско стопанство (и особено - животновъдството) тръгна по един крив път, който нямаше как да го изведе до нещо добро.
Много хубави материали за вредата и безсмислието на системата на субсидии, възприта в ЕС съм чел на страницата на Института по пазарна икономика ( http://www.ime-bg.org/ ); любимият ми пример е Нова Зеландия, където допреди две десетилетия 40% от доходите на фермерите са се формирали от държавни субсидии, вследствие на което селското стопансство затъвало все повече. В даден момент управляващите казали "Баста" и процентът паднал под единица. Прогнозите били ужасяващи. Вместо това - имало само кратка криза и малобройни фалити, последвани от бурен възход, продължаващ и понастоящем. Впрочем - ако искаме по-близък пример - братска Турция, която произвежда по-качествен и по-евтин зарзават от нас, въпреки че не дава дори тези субсидии, които ние даваме. По едно време Тони Блеър беше повел истинска война за намаляване на субсидиите в ЕС, но за съжаление не беше разбран от останалите водещи политици в ЕС. При всички случаи, бъдещето на европейското селското стопанство е свързано с постепенно намаляване на дотациите.
Публикуване на коментар