1. Не понасям задължителното членство! Ветеринарията е свободна професия, европейците държат да я наричат либерална. При нас взе връх съвсем друга тенденция – стремеж към свръхрегулиране и ограничаване на конкуренцията чрез брутални непазарни похвати.
2. БВС няма стратегия. Как да членувам в организация, която не е наясно с целите и приоритетите си? Визията на „ръководството” се простира до изпросване на по-голяма сума от държавата чрез годишния рамков договор и до опити за приватизиране на някои държавни лечебници. Продължаващо обучение, съвременните предизвикателства пред професията, взаимоотношения с университетите, безопасност на храните, animal welfare... все теми, които за БВС не съществуват!
3. БВС няма работещи ръководни органи. Няма разпределение на задълженията между заместник председателите, няма главен секретар, няма работещи постоянни комисии. Цари някакъв безхаберен волунтаризъм, несъобразяване със закона и устава.
4. Не мога да членувам в организация, която изисква от мене да се подчинявам безусловно на решенията на ръководните й органи. Такива тоталитарни организации пръкнаха чудото „обществена ветеринарна медицина”, на което досега сърбаме попарата.
5. В нарушение на закона и устава няма изработени правила за работа на ръководните органи. Де факто тези органи не работят. Дейност развиват някакви свръхактивни, но безотговорни елементи. Безотговорни означава, че не носят никаква отговорност по закон и устав.
6. БВС няма Кодекс за добра професионална практика и т.н. Това, което имам като информация за проекта, ме кара да изпитвам погнуса.
7. БВС се превръща в ЕООД. В най-добрия случай – ООД. Нямам предвид някакви търговски интереси, историята с интернет сайта е по-скоро комична и жалка. Става дума за колективните органи на управление, които се пренебрегват и заобикалят. Най-пресен случай – проектонаредбата за клиниките и проектотарифата. Същите безотговорни фактори вземат решения, които де юре са право на определени от закона и устава колективни органи на управление. Нещо повече – те представят тези свои решения за документи на БВС.
8. Изпитвам недостиг на информация. По устав и закон имам право да съм информиран. Това ми право се нарушава постоянно. Като се започне с тъпия и непрофесионален сайт и се свърши с решенията на комисията по етика например.
9. Нямам удостоверение за членство! Половин година след учредяването на организацията няма утвърден образец на удостоврение за членство!
10. Няма национален регистър! Просто няма!
Мога да продължа, мога да се заям с компютърната грамотност на някои хора, с езиковите им умения, но на фона на генералните липси и недостатъци - какъв е смисъла.
А, забравих най-важното - мога да си позволя да не членувам! Не искам да съм на мястото на колегите, които по закон са ДЛЪЖНИ да членуват!
Това е личното ми становище. Остава да реша кое е по-достойно – да си взема шапката и да напусна или да остана и да се опитам да променя нещо. Не е кой знай каква дилема, но пък една моя позната преди много години ме научи, че най-важното е да изживеем живота си с настървение! Другото не си струва.
Публикации
5 коментара:
Дали има начин да се провери какъв процент от колегите са в състояние да разберат за какво изобщо става дума в това лично обяснение?
Би било прекрасно, ако всеки, който го прочете, остави поне по две-три думи за коментар.
По-добре остани,защото има нужда от настървени хора.Иначе,не знам кое е по-достойно...
За сега БВС е потвърждение, че в България мафията си има държава
За сега, ако науснеш БВС,напускаш и
работата си.Така, че си нещо като крепостен селянин в 21 век.
До кога???
Е"но пък една моя позната преди много години ме научи, че най-важното е да изживеем живота си с настървение! Другото не си струва." Смешко, тази приятелка е имала друго впредвид. :)
Публикуване на коментар