ЩУРАЦИ!

неделя, 1 март 2009 г.

Къде са нашите ветеринарни факултети?!

Публикувана е оценката на European Association of Establishments for Veterinary Education (EAEVE)за ветеринарните факултети в Европа. И двата ни ветеринарни факултета не са одобрени. Няма нужда от коментар. Членството в EAEVE е доброволно. Оценката се прави на базата на изискванията на Директива 2005/36. Комисията, осъществила посещенията, се състои от 5 члена. Много ми се иска да разбера как е минала визитата в БГ и какво точно не са харесали.

Нека да спомена, че и в UK има факултети, които не са минали успешно проверката. По-скоро един факултет. Ама защо това трябва да ни успокоява?! При нас неодобрението е 100%!

8 коментара:

Андрей Куртенков каза...

Хо, някой се сетил, че има у Бугарско и висше ветеринарномедицинско образование!
Това е най-малкото проява на лош вкус.
Има си една цяла стройна мафиотоподобна структура, която тихичко и кротичко си живурка, скрита зад дебелия щит на маститите титли и не може просто така кой да е да се опитва да разтревожи величавото им спокойствие!
Завинаги ще си остане за мен необяснима индиферентността на практикуващите ветеринарни лекари (аз влагам в това понятие един по-широк смисъл отколкото родното ветеринарно законодателство) спрямо проблемите на висшето ветеринарномедицинско образование – когато се опитвам да завържа такъв разговор – реакцията е от типа – “Ама как смееш да подлагаш под съмнение световноисторическата роля на нашите учители!?! – цял свят се учи от тях, а ти тук ни се правиш на интересен.” – след което започват разни сладки воспоминания от студентските годинки… Скъпи кореги, толкова много акъл ли се иска, за да видите тясната връзка между трите кита - образование, наука и практика??!!!!??
Страшно много ми се иска да дам своя скромен принос в една дискусия за тези неща, но такава няма – и колегите, които желаят за има такава, са незначително малцинство. Включително и във въпросните два ветеринарни факултета. Анекдотичен е случаят отпреди няколко години, когато аз не бях допуснат до една т.нар. “кръгла маса”, посветена на висшето ветеринарномедицинско образование, в моя собствен факултет! Абе – имат си тези хора под ръка човек, който работи в най-тясно сътрудничество с чужди образователни и научни структури, който има преки впечатления от работата в не един и два ветеринарни факултета от близки и далечни страни – но никой не иска да го чуе – защото на подобни сбирки не се провежда никакво обсъждане – смисълът на подобни сбирки е да стават едни след друг разни ходещи шкембета вдъхновено да говорят за безбройните достижения на българските ветеринарномедицински нАука и висшУ образование, от които цял свят се възхищава.
Абе, титуловани пичове, Боян Начев може да е най-великият, ама той отдавна е покойник и трупът му е изгнил – днешният свят не е светът на Боян Начев, а един свят, който с гръм и трясък троши и най-сталбилните ни до вчерашния ден представи! Аре стига сладки спомени – размърдайте се малко, а ако действително за нищо не ставате (както би следвало да си помисли човек, гледайки резултатите от вашата работа), то бъдете така добри да се оттеглите; и за вас самите ще е по-добре да спрете да се излагате и да се покриете някъде.
Д-р Найденов, прощавай, че не отговарям конкретно на въпросите, които си поставил (как е минала визитата в БГ и т.н.), но в настоящия момент това е съвършено безсмислено, именно защото в настоящия момент у нас изобщо няма дебат по тези въпроси – има разни кланове, които се смятат за велики и чиято активност се свежда до това да си правят едни на други мръсни номерца. Най-напред има да решаваме далеч по-фундаментални въпроси – чак след това ще дойде реда да обсъждаме конкретнте претенции на еврократите.

Ivaynanay каза...

Много хубав коментар! Докторе, благодаря ти! Винаги с нетърпение очаквам включването ти!

Андрей Куртенков каза...

Е, длъжен съм да ти върна комплимента, понеже наистина блогът ти е интересен и полезен. Странно ми е, че няма по-активно участие; всъщност – изобщо ми е странно, че съсловието ни почти липсва в Интернет – уж българските ветеринарни лекари, използвайки най-съвременна техника във всеки един момент, са в състояние да локализират всяка една крава (луда или не) – а пък в Територията на свободата ги няма никакви.
Ветеринарните лекари от двата ветеринарни факултета, би трябвало да работят в тясна връзка с всички колеги, които упражняват професията си – при това, тази връзка би трябвало да е двустранна! Крайно елементарно е на висшите училища да се гледа като на някакви ПУЦ-ове, приключващи всякакви взаимоотношения със своите възпитаници в момента на връчването на дипломата. Тези ветеринарни лекари от практиката, които горят в работата си, интересуват се, търсят специализирана информация и т.н., просто биха се заливали от смях, ако слушат какви ги дрънкат по специализирани въпроси “техните учители” по разни наши мероприятия. Сякаш има две паралелни науки – едната си я говорим по научни конференции и въз основа на нея ни оценяват (и нейното практическо значение е близко до нулата), а другата е тази, която служи на хората – както на еволюцията на обществото, така и на чисто практическите потребности – е да де, ама заниманието с тази наука е само губене на време за “формалния” научен работник – понеже заслугите му в тази област не представляват ценност за ходещите шкембета. Даже се затруднявам да кажа какво точно е ценност за тях – за тези хора няма ценности – животът им е едно жалко пълзенье.
Но да се върна на “заливането от смях”, което споменах по-горе – дори и само заради това не съжалявам изобщо, че се посветих на науката! – никой не е способен да ти поднесе толкова голямо количество концентрирана простотия, колкото един титан на ветеринарномедицинската нАука. Окуражаваш ме чат-пат да разказвам в блога ти по някоя и друга забавна историйка из живота на въпросните титани – а те са не само забавни, но и поучителни.
Сега да речем върви при нас пазарлъка по съставянето на новия (или промяна на стария – все тая) Учебен план – леле как се забавлявах като им слушах изказванията по този повод на разни нива! Най-смешният, разбира се, е Mr. Dean (a.k.a. Mr. Bean), който в едни сърцераздирателни монолози се опитва да скрие очевидния си стремеж да се отблагодари на тези, които го избутаха до заветното деканско място, осигурявайки им колкото се може повече часове; и – обратно – да си отмъсти на “враговете” (за тези хора тази думичка е без кавички – за тях всичко действително е война на живот и смърт – те не знаят какво е честно и почтено съперничество), като ги остави без часове. Впрочем, силно се затруднявам в случая да изложа подробности, понеже на сайта на ЛТУ не е изложена новата ни катедрена структура – при нея имаме с една катедра повече, като смисълът на това раздробяване на катедрите (при което две от тях вече не отговарят на задължителното условие от чл.26д от ЗВО да включват "най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище") беше, споменатият Mr. Dean да осигури място за Рък-катдр. за най-яростно подкрепилия го доцент; в резултат се получиха едни головокружителни комбинации – напр., сдобихме се с катедра по хирургия и ОВД (как точно се нарича, няма откъде да знам – та нали и в сайта на ЛТУ я няма тази информация – очевидно с цел да не пукне някой колега от смях, като чете какво е родил умственият напън на Mr. Dean) – без съмнение – изключително близки специалности – най-важното в ОВД-то, както всички знаем, е да умееш да си подреждаш инструментите. А за сметка на това, “двете патологи” бяха разделени по също така изключително принципен начин – патофизиологията мина към катедра “Животновъдни науки”, а патоанатомията – заедно с акушерството оформи нова катедра. Но най-голям фурор предизвикаха с биохимията – лекторът е в една катедра, водещият упражненията – в друга! Впрочем – натисни върху "Faculty of Veterinary Medicine, Sofia" в сайта на EAEVE – първото, на което ще се учудиш, е защо отиваш не на факултет, а на университет, при това на език, който болшинството европейци определено не говорят перфектно. Но веселото става, когато отидеш на “Факултети” – и после на “ФВМ” – глей с’я кво ста’а! –
Натискаш на “Катедри” – както казах – дадената структура отдавна няма нищо общо с действителността. Натискаш на “Списания” – празно. Натискаш на "Kонференции" – пак празно. Натискаш на “Галерия” с надеждата да видиш нещо от материалната база – я, виждаш осем муцунки... Абе, с какво се занимават тия хора там?! Но я да се върнем нагоре – натискаш “Специалности” и после “ОНС Доктор” - нито дума за това по какви “ветеринарни” шифри имаме право да подготвяме докторанти. Защо ли? Ами – защото НАОА ни отказа да готвим докторанти по цели четири шифъра, към които факултетът беше изявил претенции – и то не какви да са, а следните: 01.06.17.Физиология на животните и човека; 04.03.07.Паразитология и инвазионни болести на животните и човека; 04.03.09.Хирургия, рентгенология и физиотерапия на животните; 04.03.12.Епизоотология, инфекциозни болести и профилактика на заразните заболявания по животните. Т.е. – държавата е преценила, че този факултет, дори по нашенските си стандарти не е в състояние да подготви както трябва специалисти в тези области – пък тук се говори за европейски стандарти! – разбира се, всеки нормален човек би казал, че това е несправедливост, ако бяха налице накакви поне минимални усилия да се вдига нивото на факултета; но – напротив – съвсем официално, кадровата политика на факултетното раководство е да не се подготвят свои собствени кадри!!! – или иначе казано – факултетното ръководство съвсем открито си признава, че смисълът от съществуването на този факултет е да бъде сладко убежище до пенсиониране (пък и след туй ако пада нЕкои левец от хонорарчета – още по-добре). Но всичко това от сайта е на бугарски! А иска ли чужденец да прочете нещо на ингилизки за факултета – ядец – ще намери само ръководството – повече нищо!
Е, виждаш ли сега, защо гледам по-рядко да пиша – като се отплесна – и другата работа закъсва!
Тъй че стига засега; пак ще повторя – ако има интерес от страна на съсловието към проблемите на ветеринарномедицинското образование – с удоволствие ще се включа – и тук, и където и да било – и ако ми бъде посочено достатъчно убедително, че в нещо греша, веднага ще се съглася с евентуалния опонент. Но – за да има "съгласяване" - трябва най-напред да има разговор – а той у нас липсва.
Хайде да вземем открито да говорим, най-сетне! И без претенции за непогрешимост, и без идиотските приказки за "единство" - какво единство мога да имам аз с хора, които разпределят преподавателите между катедрите не по някакви обективни принципи, а по конюнктурни съображения. Моите хора са тези, дето бачкат, а не тези, дето се пъчат.

Анонимен каза...

Не знам изобщо има ли смисъл да се говори на тази тема...Но и аз имам нещо да споделя-за ВМФ при Тр.У.
Още от студентка слушам доцента /или професор май стана/-д-р Д.Динев как ветеринарното съсловие има огромна нужда от ВЕТЕРИНАРНИ СЕСТРИ.А в същото време продължава да бълва в несвяст ВЕТЕРИНАРНИ ЛЕКАРИ.Да не говорим пък за ВЕТЕРИНАРНИ ТЕХНИЦИ от всякакви ветеринарни техникуми....Е,бих казала,че ние живеем в една ветеринарна държава.Дотук добре,обаче има една подробност,малка подробност разбира се....и..тя е,че няма на какво да бъдем ветеринарни лекари,сестри и техници -само с "гордост "можем да заявяваме придобитите си титли и да се питаме защо беше всичкото това напъване???
Е,да ви е честита новата специалност във ветеринарното образование-ветеринарна сестра -висше образование-върха на постиженията на управляващите във вет.факултет!

Андрей Куртенков каза...

Ама понятието "ветеринарна сестра" е на път да бъде вкарано в родната нормативна уредба точно от колегите-пащърначета от БВС! - въпросното понятие фигурира в техния Проектокодекс с дългото име - в едно очевидно безсмислено словосъчетание "Ветеринарният лекар трябва да е наясно с възраженията, касаещи се до ветеринарни сестри" - очевидно резултат от буквален превод, след който вече за първоначалния смисъл на словосъчетанието можем само да гадаем.
А що се отнася до средния ветеринарен персонал моето мнение винаги си е оставало неизменно - той изобщо не бива да се засяга във ветеринарното законодателство - подготовката на подобни кадри е проблем на средното и на професионалното образование - а един ветеринарен лекар би трябвало да има пълната свобода да си наема за помощник когото си иска - включително и никого - и - съответно - да носи пълна отговорност за действията си.
Интересна идея, по който нямам твърдо мнение и все я предлагам за обсъждане, е дали не е целесъобразно да се въведе висше обучение по ветеринарна медицина със степен "бакалавър" - и това да е нещо като, така да се каже, ветеринарен лекар общ профил - а след това да има едно богато разнообразие от профилиращи магистърски програми - но, за да стане това, са нужни законодателни проблеми и на общоевропейско равнище.
Друг проблем, който повдигате, е по каква методика да се определя бройката за първокурсниците в двата факултета. Тук му е мястото да натъртя, че и този, и всички други проблеми, свързани с ветеринарномедицинските висше образование и наука, може (и трябва) да се разглеждат и разрешават единствено в контекста на една цялостна реформа на българските наука и висше образование.
Но ще продължим за бройката и за другите работи утре, че сега за компютъра чака опашка.

Андрей Куртенков каза...

Та, да продължим за бройките, понеже все по-често чувам мърморене от страна на колегите колко голям е приема в двата ни факултета.
Бих се съгласил с този начин на разсъждаване (но не и с извода!), ако България беше изолирана с китайска стена от целия останал свят; е да де, ама действителността е съвсем друга - светът уверено върви към пълна "свобода на придвижване на хора, стоки, услуги и капитали". Какъв е смисъла при това положение да изхождаме от потребностите на нашата икономика при определяне на приема?!?
Тук пък опираме до проблема за "обръщането на бутилката". Както всички знаем, открай време българското висше образование е на принципа "трудно влизаш, лесно завършваш" - а би трябвало да е точно обратното - широко гърло и после ние да имаме възможност да извършваме отбор на най-добрите. А не като сега - преподавателите от по-горните курсове да мрънкат, че заради нас оставали без студенти. На заглавната страница на ИРИОН може да намерите сканиран един мой доклад след една Учебна практика по Животновъдство, смисълът на който е, че една трета от курса трябва да прекъсне, тъй като няма право да получи заверка за практиката. Резултатът беше, че никой не прекъсна, а аз за наказание бях изолиран от провеждането на въпросната Учебна практика. Защо маститие ни учЕни постъпиха така? Ами - точно затова - защото са учЕни (BTW, точно така го произнася нашият декан - с ударение на "е"), а не учени; защото ги интересува само чисто формалната страна на въпроса - да измолим там някаква бройка от министерството, после да ги избутаме някак си, да има на кого да преподаваме, да имаме часове, че да ни и има и нас... Т.е. - налице е една цялостна подмяна на смисъла на висшето образование! Тук се сещам, че когато обсъждахме Учебния план на последния ни Катедрен съвет, един от доцентите ни веднага започна - ами ако това се направи, еди-кой си оставал без часове. Аз веднага го прекъснах и му казах никога повече да не казва такова нещо - защото - помислете си само - значи това, коя дисциплина колко трябва да се изучава, се поставя в зависимост от това, че на еди-кой си трябвало било, видите ли, да му се осигурят достатъчно часове! Абсолютно безумие. И как може да очаквате от хора, които разсъждават по този начин, достатъчно интелект (и морал), та да обучават едни качествени ветеринарни лекари!?!
Друго нещо, за което пък сега се сещам, е, че на последното пък Общо събрание на университета (в края на април м.г.) нашият зам.-ректор по учебната част настоятелно подчерта необходимостта да започнем обучение и на поне един чужд език, като добави, че в РБ са останали само две висши училища (едното нашето), които не предлагат такова обучение. Помислете си само, какви огромни перспективи биха се открили, ако започнем в България да обучаваме ветринарни лекари и на чужди езици! Нали уж са много велики "нашите учители"; защо не го направят? Да бе... Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак... Разбира се, в ЛТУ ще има обучение на чужд език, но то няма да е във ФВМ - защото въпросният факултет само орезилява този наш елитен университет.
Тук пък пак ще се върна към необходимосттта от реформа в науката и висшето образование изобщо. Никога няма да се уморявам да цитирам, какви текстове има все още днес, през 2009-та година, двадесет години след началото на прехода, в основния ни нормативен документ в тази област - Закона за научните степени и научните звания:
"Чл.5. (1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната...
Чл.16. (1) Хабилитационните трудове и другите научни изследвания и творчески постижения по чл.10 и 15 трябва да бъдат насочени към решаване на научни или на научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната...
Чл.17. Когато се преценяват кандидатите за научни звания по чл.10 и 14, се вземат предвид всички представени от тях научни изследвания и творчески постижения, както и техните политически и морални качества."
И всичко това в никакъв случай не е някакво случайно недоглаждане! - господстващите в научните среди кръгове съвсем целенасочено държат този закон - писан по време, когато двамата с авторите на блога още сме били в детската градина, а повечето от неговите читатели още не са били родени - такъв им е начина на мислене на тези хора, такъв им е мирогледа, а - такъв им е и акъла. И как искате една система, която се подчинява на такъв закон да подготвя качествени ветеринарни лекари? А този закон обезпечава и успешното възпроизводство на тази система - расте достойна смяна млади доценти, които определно отстъпват, и като специалисти, и като нравственост, на колегите ни от пенсионна и предпенсионна възраст.
И хич не си мислете, че всички тези неща, дето ги пища вчера и днес тук надълго и нашироко, не ви засягат всички - независимо къде работите - и вдън гори родопейски да е - пак сте зависими, и пряко, и косвено, от ситуацията в двата факултета. Така че - опитайте се да осъзнаете, че всички имаме полза от тяхната еволюция към по-добро; и всички трябва, с каквото можем, да подпомогнем тази еволюция.

Анонимен каза...

Здравейте
Значи според мен това както казва колегата Куртенков са чисто административни нерешени проблеми. не знам защо не искат да се напънат да бъде призната дипломата по директива 2005 член 38. За мен остава голямата мистерия. След като димпломата е призната в членка на ЕЕА, в която също влиза примерно Англия, защо реципрочно не я признават в англия? Аз се съмнявам да имало грешка в моя случай. Аз от това произхождам че е администратина пречка. Друг пример: През 2006 или 2007 не бяха признати дипломите на Фармацевтите също така както сме ние в момента. Е кажете ми как така изведнъж през нощ сега ги признават? Даже 100%. Просто те са си свършили работата издействали да им бъде призната специялноста им. Недейте да мислите че един новозавършил испански студент по ветеринарна медецина знае много повече от един новозавършил в БГ. Грешете много, да, но те имат право на работа в членка на ЕЕА а ние не. А това че няма голяма връзка помежду колегите е чисто балканска работа. Та пак ще кажам че е административен проблем. Примерно в Англия не че не ни ги признават но искат да имаш 3 години работен стаж, значи я признават, но с други думи ти викат че вашите факултети не им дават на студентите достаточно практика. Което е пак администартивен нерешен проблем който не искат ни да помислат да го оправат господата от НВМС, БВС и други там подобни сесесета.

Андрей Куртенков каза...

Това че ветеринарномедицинските образование и наука по света нямат нищо общо с тази митична представа, която имахме за тях преди двадесет години, разбира се е така, но то е друга тема. Вече така съм свикнал с безумните идиотщини по западните високавторитетни, високо-импакт-факторни и т.н. научни списания, че спрях да им се учудвам; миналия петък пуснах във форума на ИРИОН (в темата, оазглавена "Та, кой модел щяхме да следваме?") подробен абстракт и цялото въведение на една съвършено идиотска статия, публикувана в "American Heart Journal" (151 (4): 934-42) през 2006-та - цели 16 (!) автори, повече от половината от Харвард, са измъдрили невероятен бълвоч, озаглавен "Study of the Therapeutic Effects of Intercessory Prayer (STEP) in cardiac bypass patients: a multicenter randomized trial of uncertainty and certainty of receiving intercessory prayer" - както съм написал и там - щом в Харвард работят такива полуидиотчета, аз не виждам с какво Харвард превъзхожда ЛТУ. И това го казвам съвсем сериозно - защото университетите - това са хората, кадрите, а не сградите, тенджерите и епруветките. Но то, както казах, е друга тема. В случая става въпрос за друго - а именно - че еврокрацията ни дава шанс, с помощта на външен натиск "да си подредим къщичката"; в конкретния случай - по отношение на ветеринарномедицинските образование и наука. Тук бих направил един паралел с евроатлантическата ни интеграция изобщо - аз съм силно ескептичен относно смисъла, целите, перспективите, почтеността и т.н. на такива структури като НАТО и ЕС по принцип - Европейският съюз си е един Съветски съюз под прикритие, а за НАТО да не говорим - НО - в конкретната ситуация, в която беше изпаднала България, бях (и все още съм) и с двете ръце (а и с всички други телесни части) за членството на РБ в тези организации - просто защото драпането за това членство изигра изключително голяма положителна роля за българското общество. Та и с еврократския контрол по ветеринарна линия така - далеч съм от мисълта, че европейските ветеринарно образование, ветеринарна наука, управление на ветернираното дело и т.н. са нещо кой знае какво по-различно от нашето в същността си - та нали ЕС се основава на същите тези социалистически принципи и господство на бюлокрацията, като у нас. Спомнете си речта на Вацлав Клаус в Европейския парламент преди месец - там той беше, и посрещнат, и изпратен, с освирквания - защото открито каза очевидната истина, че "Европейският съюз се е превърнал в недемократичен и елитски проект, сравним с комунистическите диктатури в Източна Европа, които забраняваха алтернативното мислене, а сегашните практики в ЕС напомнят на комунистическите времена когато Съветският съюз е контролирал по-голямата част от Източна Европа" (това в кавичките е дословен цитат). А след седмица и чешкият премиер Мирек Тополанек защити президента на страната си за думите, че "Същото беше и в СССР". Да, европейският данъкоплатец днес пълни гушите на една бюрокрация, която със сигурност не отстъпва на някогашната съветска такава нито по бройка, нито по алчност, нито по безполезност. НО - днес, в България, еврокрацията е наш съюзник в борбата срещу родната бюрокрация - нейната подкрепа за реформаторските сили у нас е шансът ни да успеем. Ето защо, аз трудно мога да скрия удовлетворението си след всеки пореден фал на родната олигархия във взаимоотношенията й с еврокрацията. Нека днес колегите на всички възможни нива във всички възможни структури на общоевропейско нива да оказват натиск върху родната ветеринарна номенклатура за реформирането й - пък това не означава, че не бива да се интересуваме и от натиска за реформиране на самите европейски структури. Но то е вече друга песен.