Една невинна статия във вестник "Струма" предизвика истинска буря от коментари сред колегите. Макар да са анонимни, определено са ветеринари! Поназнайват някои нещица, но ги крият за себе си. По стара българска традиция ги споделяме на ракийка или на халба бира в Ганкиното кафене. Ветеринарната професия била свободна професия. Хубаво. По определение е така - свободна, либерална професия! Но ако хората, които я упражняват не са свободни? Ако страдат, ако страдаме от липса на достойнство, от страх или нежелание да отстояваме елементарните ценности на професионализма, на добрите нрави?!
Ами тогава да си стоим в Ганкиното кафене и да цъкаме над ракиите и бирите, когато отвън профучи някой Бащавелов с новата си Тойота или Туарег! :-)
Публикации
5 коментара:
А ти се притесняваше за блога.Споко! Сега /поне така мисля/ ще има доста коментари.Ти си единствения който е публикувал блог/за мейли и дума не става/!Поздрави!
Този който се пише за бай мангал май е един от засегнатите
Колеги, нека най-напред да си изясним, че няма такова нещо, като “ветеринарни лекари изобщо” – ние сме най-различни групи, разграничени, повече или по-малко отчетливо, по най-различни признаци и – съответно – имаме най-различни интереси – често диаметрално противоположни. Тъпо е да се търси някакво митично обединение. НО – може (и трябва) да се търси обединение на тези ветеринарни лекари, които са заинтересовани от бърза и решителна реформа в сектора, в името на утвърждаването на нашата ветеринарната медицина като свободна професия, на свободни хора, със значима роля в общественото развитие.
Затова, на първо място трябва да се откажем от редица дълбоко втъкани в съсловието ни митове и поетични изхвърляния.
На второ място (тук плагиатствам от автора на блога) – да престанем да гледаме на НВМС (респ. – МЗХ) като на клиент, различен от който и да е друг клиент (съответно – да изоставим веднъж завинаги нагласата, че някой е длъжен да ни храни само защото имаме диплома за ветеринарен лекар).
И чак след това да пристъпим към някакъв вид обединение на тези ветеринарни лекари (колкото и малко да са), които застават на тези изходни точки.
Най-добрият вариант, според мен, за това, е регистриране на СНЦ – със сигурност има много колеги, които са наясно с подробностите в това отношение, а и аз самият съм член на УС на две такива – ИРИОН и АГРОЛИНК (и на двете поддържаме от дълго време страници в Интернет и можете да ги видите какво представляват) и имам известен опит. Възможно е, разбира се, да се направи едно обединение само като Инициативен комитет или нещо подобно, без да се пристъпва веднага към съдебна регистрация – кажете си мненията, ако смятате, че идеята е по принцип добра.
Пак ще повторя, че не бива да се тръгва с нагласата за някакво единство – напротив – аз лично не бих искал да имам нищо общо с организация, в която господства пълно единство – и е добре още в началото да прокараме границата, до която всеки от нас ще приеме да направи някакви компромиси в името на единодействитето – граница, която да е обусловена от най-общия принцип, който написах по-горе: “Утвърждаване на ветеринарната медицина като свободна професия, на свободни хора, със значима роля в общественото развитие”.
В този смисъл, ще си позволя да ви предложа няколко основни принципа, по които да си кажете мнението и да ги редактираме в един обшоприемлив вид. Ето като начало:
1. изработване и приемане на един напълно нов ЗВМД (и съответни промени в други нормативни актове), подчинен на една изцяло нова философия, даваща възможно най-пълна свобода на творческото начало и на предприемаческия дух във ветеринарната медицина и животновъдството;
2. съдействие на държавни органи, медии, обществени организации и физически лица, с цел, хората, превърнали ветеринарната медицина в източник за забогатяване в разрез със закона и човешкия морал, да понесат в пълен размер своята морална, гражданска, административна и наказателна отговорност;
3. способстване за развитието на ветеринарномедицинската наука и превръщането й в елемент от професионалното битие на ветеринарния лекар;
4. осъществяване на всякакви мероприятия, насочени към прецизно и справедливо локализиране на мястото на домашните животни в духовния и материален прогрес на човечеството и към развитие на животновъдство, намиращо се в максимално възможно съгласие с естествените природни процеси, както и на антропогенни екосистеми, максимално благоприятни за човека животните.
Очаквам вашите коментари, както върху тези четири точки (насвятках ги сега набързо, така че със сигурност имат нужда от изглаждане - но иначе тези неща ми са в главата от доста време, така че като идеи мога да ги защитя), така и върху основния принцип по-горе, а и върху идеята изобщо (най-вече върху конкретните стъпки по реализацията й).
Много добра идея да пишем тук. Ако колегата Куртенков желае можем да обсъдим доста неща за ЗВМД, агенция по храните и съсловни проблеми. Имам опит в доста от темите:))
Приветствам интелигентните и стойностни коментари, които разкриват много язви в нашата гилдия.
Ама хазяинът тук е д-р Ивайло Найденов - той разрешава дали може или не може да пишем за нещо :-))
В раздела за селско стопанство от "Програма на ПП ГЕРБ за европейско развитие на България" като Приоритет ІV фигурира "Създаване на единна държавна структура за координация и контрол на безопасността и качеството на храните" - така че този поне въпрос, надявам се, е решен - остава да се прецизира като технология как точно ще стане. От друга страна, в Приоритет І в същия раздел, има една точка 5, предвиждаща "повишаване на отговорността и подобряване на партньорството между държавните и неправителствени структури в аграрния сектор" - така че - надявам се - при неизбежно предстоящите законодателни промени в нашата сфера, новите закони няма да се пишат пак от полуграмотни преводачки и ояли се чиновници, а ще бъдат продукт на един истински дебат - защо не и с участието на неправителствена организация, защитаваща тези идеи, които се опитах да синтезирам по-горе.
Но, ако разчитаме просто на добрата воля на някой голям началник (едно време на туй му викахме гапоновщина - по името на поп Гапон) и не съобщим, максимално гръмогласно, че не всички ветеринарни лекари в българия са мошеници, чиновници и лентяи - нищо няма да получим - ("Свободата, Санчо, е на върха на копието") - първите стъпки на новото министерско ръководство ме обнадеждават, че дългоочакваните реформи най-сетне са на прага - и ако наистина е така - не виждам нищо по-логично от едно плодотворно сътрудничество между държавата и сдружение на ветеринарните лекари, за които професията е творчество, а не съвъкупност от хватки за финансово облагодетелстване.
Публикуване на коментар