Преди минути министърът на земеделието обясни в интервю по БТВ, че европейската практика е агенциите за контрол на храните да са към министерствата на земеделието. Не е съвсем така обаче. Всъщност европейските практики са поне две. Едната е тази, която си е харесал министърът на земеделието. Другата е да са независими органи директно към правителствата. Кой статут е по-висок е ясно.
Няма никакво значение коя световна практика ще бъде избрана. Важното е системата да работи не в свой интерес, а в интерес на обществото. Като гледам по какъв принцип се избират зам. министрите и парламентарните секретари...
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
четвъртък, 10 юни 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар