ИЗМЕНЕНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЗАКОН

Това, което ме касае мене, е процедурата за регистрация на ин витро диагностикумите за ветеринарни цели. Може би само в нашата мила родина (и никъде другаде в Европа!) има такъв режим, който е придружен със заплащане на такси. При незначителния като рамер пазар на диагностични услуги тази такса прави китовете непродаваеми. Това до какво води? Фирмите вносители регистрират, общо взето, само китове, с които участват на търгове за обществени поръчки. Осътаналите не са им интересни. Или изобщо не ги внасят, или ги внасят нелегално. Ако аз ползвам нерегистрирани продукти ще бъда глобен с 5 000 лева. А за да предлагам качествена услуга...

Министърът твърди, че облекчава режима като освобождава от необходимостта да се регистрират тези диагностикуми, които са регистрирани вече от CRS's (референтни лаборатории на общността за всеки вид заболяване). Пуснах писъмца до 5 от тези лаборатории със запитване дали имат задължение по някой регламент да регистрират и одобряват китове. И петте отговориха, че нямат такъв ангажимент и не поддържат регистър. Един от отговорите дори допълваше, че подобна дейност би представлявала конфликт на интереси с основната им дейност.

Какво излиза? Под формата на добронамерено облекчаване на един ненужен регистрационен режим всъщност нищо не се променя!

Некомпетентност? Просто популизъм? Ами не знам. Това, което знам е, че например във Великобритания и Холандия изобщо няма такъв регистрационен режим за ин витро ветеринарни диагностикуми. В Германия също няма подобно изискване, има някаква процедура по валидиране. При нас регистрацията изключително много оскъпява и затруднява използването на подобни диагностикуми. В крайна сметка всичко това рефлектира върху диагностичния процес, върху здравеопазването на животните, а оттам - върху общественото здраве.

Та моето предложение е този регистрационен режим да отпадне като ненужен и вреден за съществуването на конкурентноспособен животновъден сектор в нашата мила татковина!