Есента е любимия ми сезон. Става ми все по-любима с навлизането във все по-зрелите години от живота ми! Спокойствието, мекотата, багрите предразполагат към душевен мир и размисъл за важните неща. Е, малко прекалявам, но наистина ми е много приятно да пътувам през есента.
Тази седмици ходих насам-натам по работа. Правя го всяка седмица. По някакво стечение на обстоятелствата два дена засякох камиони, които караха нанякъде торова постеля, най-вероятно от бройлери. Едното беше стара шкода, другото не го познах. За съжаление нямаше с какво да ги снимам. Бяха препълнени, без покривала. При движението на тези превозни средства на всички страни хвърчаха съставните части на торовата постеля! Основно курешки и слама, контаминирани с какво ли не! И двата пъти минахме покрай постове на КАТ. Все си мисля, че има някакво изискване по Закона за движение по пътищата такива товари да се покриват. Никой не обърна внимание на камионите, а от тях буквално се сипеха боклуци! Посред бял ден, по натоварен първокласен път! Не каруца или велосипедист! Огромни камиони, препълнени със заразени птичи изпражнения!
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
сряда, 1 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар