Черногледство...

Слънцето днес ме принуди, докато се шматкам с пежото, да си сложа слънчевите очила. Стъклата им пропускат някак избирателно лъчите от по-топлия спектър. Всичко изглежда розово, оцветено в охра и оранж. Тръгнах с някакво неприятно главоболие, но на петата минута се почувствах страхотно. Пуснах си СтарФМ и след първото парче на The Rolling Stones просто бях нов човек!

Не трябва да забравям, че всичко е суета. Важните неща са малките - кафявото на есенните листа, усмивката на жена ми вечер, прегръдката на дъщеря ми, мъркането на котарака Коломбо... Не съм забравил нищо, просто ежедневието ни превръща в черногледи, злобни чичковци и лелки, батковци и каки, дядковци и бабки.

Някой да не си помисли, че ме е обзела някаква сълзлива пасторална еуфория. Не, опитвам се да обясня приоритетите. Истинските неща не са извън нас. Свободата не е във властта. Парите не могат да ни дадат щастие или да ни купят любов. Поне след The Beеtles е така.