Обществото ни едва ли обърна внимание, че частно практикуващите ветеринарни лекари, които имат договор с държавата за изпълнение на определени мероприятия, останаха без преведени пари за свършената от тях работа през втората половина на 2009 година. Има проблеми и с парите на общопрактикуващите лекари - отзвукът беше многократно по-силен и, доколкото разбрах, техният проблем беше решен. Стоматолозите също не получиха навреме парите си от здравната каса за декември миналата година.
В същото време някакъв шеф на НАП обясняваше гордо как са преизпълнили някакъв план не с 500 милиона, а с цели 620! Това, което аз разбрах е, че приходите за 2009 година от данъци и такси са на нивото на 2008 година. Хем с приходите всичко е повече от наред, хем няма пари за планови разходи! Вероятно има някакво логично обяснение. Вероятно финасовият министър ще използва нова блестяща метафора (някакви спагети, а защо не пататник например!?).
Та за една голяма част от ветеринарното съсловие старата година си отиде без да се сбъдне надеждата за държавни пари. Какъв нов късмет тогава да очакват колегите?!
Парадоксално, но именно липсата на годишен рамков договор би могла да изиграе ролята на новия късмет за ветеринарната професия. Защо ли? Защото се надявам колегите да осъзнаят вредата от близкия контакт с държавата. Отърсването от обществената ветеринарна медицина за голяма част от тях още не е настъпило. Точно за тях държавата се явява единствен партньор и източник на доходи. Тази зависимост спъва фатално развитието на предлаганите ветеринарни услуги. Държавните чиновници нямат сетива за тези неща, дано кризата да изправи цялата конструкция на краката й. Дано ветеринарната колегия да разбере, че държавата е един от многобройните клиенти, равнопоставен на всички останали, далеч не най-почтения за съжаление. Когато това стане, ще има авторитетно съсловие, което ще бъде уважавано и ценено.
Честита Нова Година. И да не забравяме, че най-важното е здравето. Другото някак се урежда!
Понякога има неща, които ме тормозят. В древността процедурата е била следната: изкопаваш дупка някъде насред полето, извикваш си болките и ти олеква! Високотехнологичният вариант се нарича блог - тук мога да си викам колкото искам, че цар Мидас има магарешки уши! Нали той беше с магарешките уши?! :-)
ЩУРАЦИ!
неделя, 3 януари 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар